Над гроба ми не стой и не плачи.
Духът ми не е тук-не спи.
Вятър съм аз в простори сиви завилнял,
сняг по върхове планински засиял.
Слънчев лъч съм в узрялото зърно,
капката дъждовна върху есенно листо.
Над гроба ми не стой и не плачи.
Не съм аз мъртва и духът ми тук не спи.

Най-чистият път през Вселената минава през горския пущинак-Джон Мюър
Когато поемеш на път,за да направиш нови открития,не търсиш нови пейзажи,а нови очи-Марсел Пруст
Не можеш да надскочиш нещо,което не познаваш.За да преминеш отвъд самия себе си,трябва да се опознаеш=Шри Махаридж
Големият учител никога не се опитва да обясни своята визия;той просто ви кани да застанете до него и вие я откривате сам-Р.Инман

В Кратунци вдигат днес забава
ще агитират за изборите здраво
което си е право право.
В оремака отрано се строили рамо до рамо:
Сия,Дона,Гицка-все калдаръм кокони,
па раздават сас поклони матриали разни
агитационни,па си мислат народа не помни,
че го управляваха люде безродни.
Затуй с усилия безплодни
казват хорати неверни,
та дано им някой повярва,
ма с обещания напразни,
не пълнят се държавни хазни.

Ще взема да гласувам за Атака,
че полужението мамата си трака.
Тъй шушнеха си тихо-тихо
Дона,Гицка ,Сия,дет уж не са от тия,
кръшни снаги до дувар подпрели
захвърлили хурки и къдели.

От ранни зори в Кратунско врява,олелия
зер идат избори и ще се ясно види
 кой от кои е:дали от тия е,или е от ония,
макар че от никои няма прокопсия,
Ха де,ма как да каже честно някой,
че нещо си няма вяра на никой,

Затуй отзарана пристъпват важно-важно
Дона,Сия,Гицка,Марулка,Пена,Стана,
повеч няма да изреждам, че нещо
пръстът ми са сфана и стана тя
 каквато стана.Облекли новите сукмани,
по мода силно подкъсени,с деколтета щедро
оголени и с златни пръстени,гривни
 и синджири обилно  са се украсили,
 ей ги на готови са да сплашат вси,
 неприятелски политически сили.
 А не да ходат недраги-немили
кат някви аполитични камили.
 
Накипрени,натокани и с хъс
притичаха почти в неравномерен тръс
пред изборните зали и сложиха плакат:
,,В Кратунци избори са пак"
Пуслепис:Гласувайте сас правилната бюлетина,
чи дан са чудите пудир кво пукрай главата ви премина!!!
Затуй  да бягаме да гласувами,чи времи не устана

Послепис:Всяка прилика с действителни лица и събития
не е случайна.
Посвещава се на утрешния изборен ден.

Стоя,стоя със скръстени ръце сестро,па като ме хване една сакълма,блъсне ме глава,изляза на разветрение из махалата,че до мръкнало.

Но нима знаем за какво точно е призван,за какъв път,за какви дела,за какви страдания?А страданията му няма да бъдат малки,защото сърцето му е гордо и хладно,а такива хора трябва да страдат много,много да се лутат,да вършат много неправди,да се покриват с много грехове.Кажи ми не възпитаваш ли сина си?Не го ли заставяш?Не го ли биеш?Не го ли наказваш?
Знаех това.Не го заставяш,не го биеш,не му заповядваш,понеже знаеш,че любовта е по-силна от принудата.Но нима не се заблуждаваш,като си мислиш,че не го насилваш,че не го наказваш?Нима чрез обичта си не го връзваш с вериги?
Кой баща,кой учител съумя да го възпре да живее сам живота,сам да стоварва върху себе си вина,сам да пие горчивата чаша,сам да търси пътя си?Нима мислиш,че този път може да бъде спестен някому?Но дори и десет пъти да умреш за него,ти не би могъл да предотвратиш и най-малката частица от съдбата му.
Но той не можеше да превърне в дело подобно знание,защото по-силна от знанието бе обичта му към момчето,нежността му,страхът му да не го загуби.Нима друг бе загубвал до такава степен сърцето си,нима друг път бе обичал някого толкова мъчително,толкова безуспешно---и въпреки това толкова щастливо?

От тази,която ви създаде за радост ли,за теглила ли?!

Любими мои синчета момчета!

Толкова много ви обичам,

че още несъздадени ви мечтаех,

лекомислено,без да разбирам,

че създавайки ви,ви причинявам злина.

 

Затова много ви моля,

простете ми мойта вина,

та аз на света вас най-много любя,

а ви предизвиках всичко това.

Аз за вас всичко ще стана,

мост,настояще,но бъдеще,

бъдеще няма да мога да бъда.

 

Моля ви,милички мои синове,

простете ми,че ви осъдих

на ужаса да живеете

на тази грозна прекрасна Земя.

А аз лекомислено ви създадох

при това без да имате и минимална вина.

 

А сега сълзите се стичат по бузите ми.

Бог да ви благослови,че има ви

милички скъпи мои синове.

Много,много обичам ви

и дано ми простите поне.

С вашето идване светът се осмисли за мен.

 

Съжалявам,че не мога да превърна

в празник всеки ваш ден.

Много ви моля,бъдете щастливи

във всеки ваш ден за вас и за мен!

 

Прочетохте ли новината от Дир.бг.,вече и вафли,бонбони,шоколади съдържат вредни за здравето съставки,тъй като са направени от сухо мляко,подобно на откритото в Китай.Фирмата производител е една от най-известните и познайте  името и засега не се съобщава.

Бавно,посред растящите си богатства,Сидхарта сам бе приел нещо от характера на хората-деца,нещо от тяхната детинщина и тяхната боязливост.Но той все пак им завиждаше и колкото повече започваше да им прилича,толкова повече им завиждаше.Завиждаше им за това,което му липсваше и което те имаха-за важността,
която можеха да придадат на живота си,за силата на техните радости и страхове,за
плахото,аласладко щастие на вечната им влюбеност.А тези хора винаги бяха влюбени,било в себе си,било в дежата си,било в слава и пари ,в кроежи и надежди.Но
той не научи от тях това,не научи тъкмо това,тази детинска радост и детинска глупост....
Лицето му все още бе по-умно и по-одухотворено от другите лица,но то по-рядко се ус-
михваше и малко по малко започна да придобива онези черти,които толкова често се срещат по лицата на богатите,чертите на недоволство,на болнавост,на неприязън,на
леност,на безсърдечие.Лека-полека го налегна душевната болест на богатите....Той
 бе оплетен в примките на света,на насладата,на страстта,на леноста,а накрая и в
примките  на онзи порок,който най-много бе презирал и осмивал като най-безумен от всички пороци:алчността.В примките си го бяха оплели и собствеността,имотът и богатството ,бяха престанали да представляват за него само играчки и дрънкулки,а
се бяха превърнали в окови и тежест.

Може би самите ние налагаме на нещата около нас да стоят неподвижно с нашата увереност,че това са именно те,а не някои други,с неизменното си отношение към тях.
.....Дори в най-незначителните си прояви ние не сме едно материално цяло,еднакво за всички...Нашето социално,,аз" е продукт на хорската мисъл....Ние изпълваме физическата външност на личността,която виждаме,с всички наши представи за нея и в
цялостния и портрет безспорно те имат превес....всеки път,когато видим това лице и
чуем този глас,ние всъщност гледаме и слушаме собствените си представи.

 Има хора,които искат да излязат вън от себе си,да се измъкнат от своята човешка природа.Това е безумие;вместо да се превърнат в ангели,те се превръщат в зверове;вместо да се издигнат,те слизат надолу.Всички тези извънмерни стремления са ми внушавали същия ужас,както и недостижимите планински върхове.
 Това са именно хората,които напразно губят времето си;те пренебрегват настоящето,пренебрегват това,което имат,за да слугуват на очакваното и да се надяват на смътните и тщестлавни мечти,които въображението им рисува