Как посмя да си нощен пазач на зората?
      ...Късогледи опипват наслуки безкрая,
         без да видят лозницата с толкоз зеници,
         и пред твоя часовник,изцъклен от звуци,
         неочаквано спира това безпределно
        намотано от вятърна мелница време:
        тишината е равна сега на осанна.
        Но кога ще настъпи моментът,когато
         изведнъж на безмълвния в мъката странник
         ще подскаже спокойно крайпътния камък:
         радостта ти е само на хвърлей оттука!