Всекиму си стои.Тази народна мъдрост трябва да възпитава у нас търпение и по-висшата му степен стоицизъм.
                                Но дали е така кой ще ми(НИ) каже?
                                 Аз вървя през света и усмихвам се даже!
      Но с днешна дата никак,ама никак не ни се иска да приемем за изконна истина
това твърдение.А дали то не е оправдание за нашето малодушие пред властимащите,пред силните за деня,пред лансираните посредствени нищожества,радващи на всеобщо одобрение със своята безличност,ситуирана и укрепена с подкрепата на мощен стабилен гръб и на бездарно пошъл вкус,граничещ с циганията на лъскавите пайети,змийски и тигрови мотиви на уж последния моден писък?!И всичко това гарнирано с необяснимо и неоправдано високо самочувствие на примитиви ,непознали полетите на мисълта,нито като читатели,нито като творци.Но еднолично решили,че могат да бъдат съдници и оценяващи на изстрадалите свободата си да казват каквото мислят,пък да става каквото ще.