Може би самите ние налагаме на нещата около нас да стоят неподвижно с нашата увереност,че това са именно те,а не някои други,с неизменното си отношение към тях.
.....Дори в най-незначителните си прояви ние не сме едно материално цяло,еднакво за всички...Нашето социално,,аз" е продукт на хорската мисъл....Ние изпълваме физическата външност на личността,която виждаме,с всички наши представи за нея и в
цялостния и портрет безспорно те имат превес....всеки път,когато видим това лице и
чуем този глас,ние всъщност гледаме и слушаме собствените си представи.