Сред дивите димни безредици,
  типични за новия бит,
  аз тихичко идвам на себе си.
  Но някой е паднал убит.

  Поставен е кръст на любовите,
  що бяха до гроб -до една.
  Но зеят безкръстни гробовете
 и даже без имена.

 А ето и мойте ненависти-
 под братска могила от прах,
 размесен с пороци и навици,
 които,уви,надживях.

 Те вярно ме следваха приживе
 и честно загинаха-в бой.
  Прощавайте,черепи-рижави
 от мътния глинен порой.

 Тук някъде,в мойте околности,
 тревясва цял век суета.
 Прощавайте,скъпи покойници,

 разумно забравени там.