Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
01.04.2009 09:39 -
Из,,Сидхарта"-Херман Хесе
Бавно,посред растящите си богатства,Сидхарта сам бе приел нещо от характера на хората-деца,нещо от тяхната детинщина и тяхната боязливост.Но той все пак им завиждаше и колкото повече започваше да им прилича,толкова повече им завиждаше.Завиждаше им за това,което му липсваше и което те имаха-за важността,
която можеха да придадат на живота си,за силата на техните радости и страхове,за
плахото,аласладко щастие на вечната им влюбеност.А тези хора винаги бяха влюбени,било в себе си,било в дежата си,било в слава и пари ,в кроежи и надежди.Но
той не научи от тях това,не научи тъкмо това,тази детинска радост и детинска глупост....
Лицето му все още бе по-умно и по-одухотворено от другите лица,но то по-рядко се ус-
михваше и малко по малко започна да придобива онези черти,които толкова често се срещат по лицата на богатите,чертите на недоволство,на болнавост,на неприязън,на
леност,на безсърдечие.Лека-полека го налегна душевната болест на богатите....Той
бе оплетен в примките на света,на насладата,на страстта,на леноста,а накрая и в
примките на онзи порок,който най-много бе презирал и осмивал като най-безумен от всички пороци:алчността.В примките си го бяха оплели и собствеността,имотът и богатството ,бяха престанали да представляват за него само играчки и дрънкулки,а
се бяха превърнали в окови и тежест.
която можеха да придадат на живота си,за силата на техните радости и страхове,за
плахото,аласладко щастие на вечната им влюбеност.А тези хора винаги бяха влюбени,било в себе си,било в дежата си,било в слава и пари ,в кроежи и надежди.Но
той не научи от тях това,не научи тъкмо това,тази детинска радост и детинска глупост....
Лицето му все още бе по-умно и по-одухотворено от другите лица,но то по-рядко се ус-
михваше и малко по малко започна да придобива онези черти,които толкова често се срещат по лицата на богатите,чертите на недоволство,на болнавост,на неприязън,на
леност,на безсърдечие.Лека-полека го налегна душевната болест на богатите....Той
бе оплетен в примките на света,на насладата,на страстта,на леноста,а накрая и в
примките на онзи порок,който най-много бе презирал и осмивал като най-безумен от всички пороци:алчността.В примките си го бяха оплели и собствеността,имотът и богатството ,бяха престанали да представляват за него само играчки и дрънкулки,а
се бяха превърнали в окови и тежест.
Следващ постинг
Предишен постинг