Е,успяха,най-накрая успяха да ме накарат да се почувствам абориген в собствената си родина/моите извинения към коренното  австралийско население/ и то сънародници,българи!Ще разкажа няколко случки,които ме потресоха и то не с друго,а с подчертаното презрение към човека,да,към човека,така нареченият венец на природата/според Шекспир,,Хамлет"/.                                                                                    В ролята си на страничен наблюдател с недоумение изгледах следното:добре изглеждаща дама  на средна възраст с кученце/не се бъркайте,няма нищо общо с Чеховия разказ/се втурна в отворена врата на паркинг към дом и въпреки настойчивите викове на собственика  трудноподвижен инвалид с патерица се правеше,че не чува обръщението му ,,Госпожо",накрая  след третото настойчиво обръщение все пак благоволи да се съобрази с нежеланието му да натори двора му с кучешки......,но има наглостта да попита,,Това не е ли градина?"и едва след отговора ,,Градина е,но е наша"се върна обратно на тротоара,като подкани домашния си любимец:,,Хайде,момче" Какво да си помислим,че инвалидът с  куция след лекарска некадърност крак е по-малоценен от едно кученце?                                   Друга любителка на фауната пък се изцепи какво ли си мислели гларусите за хората в отговор на репликата,че са грабливи и често измъкват оставена по маси и тераси храна.Интересно дали ще си мисли за гларусовото мнение за хората,ако и се налага често да бърше трудноизлизащите петна от гларусовите изпражнения от фасадата на дома си или от двора си.
   Трета дама,подчертавайки с гордост,че летува в станция на висша съдебна инстанция,бодро хапваше фъстъци,като безпардонно хвърляше люспите им на тротоара,докато говореше с хората,пред чийто дом стоеше.
     Това е кратка част от видените летни прояви на  герои незнайни .