Есенното равноденствие се губи на везните,
люшкано от болката на изоставения щъркел.
 Миговете са се спрели нейде да си повекуват,
 без да вдигнат глас пред необята в негова защита.
 Аз си мисля,че не съм от този свят,но го приемам
 ив убийствено мълчание успявам да живея.

 Чува ли се подир лятното жужене на рояци
 как сред спора на часовниците времето унива?
 Те не могат да се примирят през нощите и дните,
 че от техните пружини няма нищо да остане.
 Ще остане дневникът на вездесъщия по-скоро
 и една сълза спокойна ще му остъкли окото.