Сред дивите димни безредици,
  типични за новия бит,
  аз тихичко идвам на себе си.
  Но някой е паднал убит.

  Поставен е кръст на любовите,
  що бяха до гроб -до една.
  Но зеят безкръстни гробовете
 и даже без имена.

 А ето и мойте ненависти-
 под братска могила от прах,
 размесен с пороци и навици,
 които,уви,надживях.

 Те вярно ме следваха приживе
 и честно загинаха-в бой.
  Прощавайте,черепи-рижави
 от мътния глинен порой.

 Тук някъде,в мойте околности,
 тревясва цял век суета.
 Прощавайте,скъпи покойници,

 разумно забравени там.

   Есенното равноденствие се губи на везните,
люшкано от болката на изоставения щъркел.
 Миговете са се спрели нейде да си повекуват,
 без да вдигнат глас пред необята в негова защита.
 Аз си мисля,че не съм от този свят,но го приемам
 ив убийствено мълчание успявам да живея.

 Чува ли се подир лятното жужене на рояци
 как сред спора на часовниците времето унива?
 Те не могат да се примирят през нощите и дните,
 че от техните пружини няма нищо да остане.
 Ще остане дневникът на вездесъщия по-скоро
 и една сълза спокойна ще му остъкли окото.

  Поезия безсмъртна е земята:
    Във зной,когато птичи глъч замира
    сред хладния листак,друг глас не спира-
    струи на Скакалеца веселбата.
 На лятно пиршество той всички кани,
     наслада лее звучният му лък;
     накрая-уморен,под цветен стрък
 почива си-от музика пиян е.
 Поезия безкрайна е земята:
    Когато вечер зимата със сянка
            на тишина отново ни застели,
   посред огнището-като през лято,
          Щурецът свири.И дочуваш в дрямка
             по хълма скакалците полудели.

В този час Сидхарта престана да се бори със съдбата,престана да страда.По лицето му разцъфтя ведрината на познанието,на което вече не можеше да се противопостави никаква воля,което бе познало съвършенството,което бе в съгласие с потока на живота,изпълнено със страданията и насладите на всички,отдадено на течението,принадлежащо на единството.
...Когато някой търси,лесно се случва окото му да вижда единствено това,което търси,и той да не намери нищо в себе си,сащото винаги мисли само за търсения предмет,тъй като има някаква цел,тъй като е обсебен от тази цел.Да търсиш, значи да имаш цел.Но да намериш,значи,че си свободен,разкрит,нямаш никаква цел.

     Вратата на банята е отвътре заключена,
     но слънцето влиза отвън през прозореца
     и се къпе във ваната,
     и се смее във пяната,
     а сапунът плаче,защото
     му е влязло слънце в окото.

     Да не задоволяваш своите капризи е навик толкова полезен,колкото и да оставаш верен на възможностите си,когато става дума за дела.

     Пътувах нощем под един чадър
     към хаотично,мораво небе.
    Едностаринно каменно кубе
    мълчеше като птица под дъжда.

    Аз слушах как големите дървета
   във тишината пиеха вода.
   И тихо в тъмнината на нощта
   пълзяха бавни капки по ръцете ми.

В живота има две крайности,от които трябва да се пазите:едната крайност е крайното тщестлавие.Такъв човек иска да придобие всичко иката го придобие,в него става едно пресищане-най-лошата болест,която съшествува.такъв човек не може да седи вкъщи,влиза,излиза,иска да се освободи от пресищането.Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека.Хора,които се пресищат,стават много жестоки.
 Другата крайност е лишението.Тогава идва отчаянието.

Когато разберем,че злото е просто липса на светлина,ние автоматично ще посегнем към това,което наричаме светлина.Гари Зукав

В една среда, в която преобладава посредствеността,тази обща посредственост изтиква напред по
добни на себе си.Ортега и Гасет
 

  Караш се на някой човек.Ти с това му придаваш енергия.И колкото повече му се караш,той ставаповече тапигьоз и нахален и той привиква на това,че най-после ще му стане приятно и всякога.когато дойде,иска по същия начин да му говориш.За него е добре,той е точило.но ти като го точиш.ти се източваш.Ти му разправяш:това не прави,онова не прави.Той се утеши.Но ти ,като влезеш вкъщи.забелязваш,че си изгубил нещо.                                                     П.П.За всички сблъскали се с агресивни,арогантни хора днес.